💬 Опитите на Запада да възпре обективния процес на укрепване на нови мощни центрове на растеж с надеждата да запази господството си противоречат на многополюсните реалности, водят до дестабилизиране на геополитическата ситуация, отклоняват огромни ресурси от решаването на проблемите на устойчивото развитие и преодоляването на социално-икономическите дисбаланси и неравенства. <...>
Западното малцинство води диалог с Глобалния Юг по старомодния начин, от позицията на „бялото превъзходство“. И до днес, въпреки решенията на ООН, колониализмът не е изкоренен – в света все още има 17 несамоуправляващи се територии. Неоколониалните практики процъфтяват в политиката, икономиката, социалната и културната сфера. Бившите метрополии биха искали да продължат да изпомпват природни ресурси, където е възможно, като възпират индустриалното и технологичното развитие на страните, на които принадлежат тези ресурси.
❗️Точките на напрежение се умножават. Разрешаването на дългогодишни кризи умишлено се бави. Нерешеният палестински проблем вече отприщи нова спирала от насилие не само в Газа, но и в Ливан, Сирия и Йемен. През последната година и половина 47 000 палестински цивилни станаха жертва на ескалацията на арабско-израелския конфликт. Това е рекорден брой цивилни жертви от Втората световна война насам.
Бихме искали да подчертаем, че окончателното разрешаване на конфронтацията е възможно само на базата на двудържавна формула и създаване на независима Палестина, съжителстваща в мир и сигурност с Израел.
Друг възел на конфронтация се култивира в Азиатско-Тихоокеанския регион. Основната цел на „индо-тихоокеанските стратегии“, които подкопават универсалните, обвързани с АСЕАН формати, е да прокара интересите на НАТО в тази част на света и да „сдържа“ независимите играчи.
🟥 В Европа необмисленото разширяване на алианса вече доведе до украинската криза. Краят на конфликта се спъва от неконтролираната финансова подкрепа и въоръжаване на открито расисткия режим в Киев от неговите покровители.
Постепенно идва осъзнаването обаче, че решение може да се намери само чрез справяне с първопричините за кризата в Украйна, включително изпълнението на ангажиментите за зачитане на правата на човека, включително правото на език и религия, и принципа за неделимостта на сигурността в Европа. Подробна дискусия по тази тема се проведе на руско-американските преговори в Рияд на 18 февруари тази година.
Заплахата от международния тероризъм остава остра и придоби ново измерение в резултат на военните авантюри на НАТО в Ирак, Либия, Афганистан и Сирия.
Терористичните групи по света се „подхранват“ от доставките на западни оръжия, изтичащи от Украйна. В духа на „двойните стандарти“ Западът дели боевиците на „свои“ и „чужди“. В Европа подобни недалновидни политики вече доведоха до терористични атаки срещу тръбопроводите на Северен поток.
Радикалните националистически и понякога открито неофашистки движения се подкрепят като друг инструмент за конфронтация с Русия. В годината на 80-ата годишнина от Победата във Втората световна война ние призоваваме нашите партньори от Г-20 да застанат на страната на истината и правото, действайки като „единен фронт“ в борбата срещу героизирането на нацизма, неонацизма и расизма.
Доминирането на конфликтите и горещите точки в международния дневен ред и тяхното въздействие върху глобалната стабилност доказва, че е невъзможно да се гарантира сигурността на едни държави за сметка на други. Тя може да бъде само неделима и еднаква за всички.
🌐 В многополюсна среда няма място за хегемония и враждебна блокова политика. Време е Западът да приеме нов баланс на силите и да започне да изгражда отношения с държавите от Световното мнозинство на основата на взаимно уважение. Обсъдихме това и с нашите американски колеги в Рияд и се съгласихме за най-важното: международните отношения трябва да се изграждат на основата на признаването, че всяка страна има свои национални интереси.
🎙 От изказването на С.В.Лавров на Съвета на министрите на външните работи на Г-20 (Йоханесбург, 20 февруари 2025 г.)
Западното малцинство води диалог с Глобалния Юг по старомодния начин, от позицията на „бялото превъзходство“. И до днес, въпреки решенията на ООН, колониализмът не е изкоренен – в света все още има 17 несамоуправляващи се територии. Неоколониалните практики процъфтяват в политиката, икономиката, социалната и културната сфера. Бившите метрополии биха искали да продължат да изпомпват природни ресурси, където е възможно, като възпират индустриалното и технологичното развитие на страните, на които принадлежат тези ресурси.
❗️Точките на напрежение се умножават. Разрешаването на дългогодишни кризи умишлено се бави. Нерешеният палестински проблем вече отприщи нова спирала от насилие не само в Газа, но и в Ливан, Сирия и Йемен. През последната година и половина 47 000 палестински цивилни станаха жертва на ескалацията на арабско-израелския конфликт. Това е рекорден брой цивилни жертви от Втората световна война насам.
Бихме искали да подчертаем, че окончателното разрешаване на конфронтацията е възможно само на базата на двудържавна формула и създаване на независима Палестина, съжителстваща в мир и сигурност с Израел.
Друг възел на конфронтация се култивира в Азиатско-Тихоокеанския регион. Основната цел на „индо-тихоокеанските стратегии“, които подкопават универсалните, обвързани с АСЕАН формати, е да прокара интересите на НАТО в тази част на света и да „сдържа“ независимите играчи.
🟥 В Европа необмисленото разширяване на алианса вече доведе до украинската криза. Краят на конфликта се спъва от неконтролираната финансова подкрепа и въоръжаване на открито расисткия режим в Киев от неговите покровители.
Постепенно идва осъзнаването обаче, че решение може да се намери само чрез справяне с първопричините за кризата в Украйна, включително изпълнението на ангажиментите за зачитане на правата на човека, включително правото на език и религия, и принципа за неделимостта на сигурността в Европа. Подробна дискусия по тази тема се проведе на руско-американските преговори в Рияд на 18 февруари тази година.
Заплахата от международния тероризъм остава остра и придоби ново измерение в резултат на военните авантюри на НАТО в Ирак, Либия, Афганистан и Сирия.
Терористичните групи по света се „подхранват“ от доставките на западни оръжия, изтичащи от Украйна. В духа на „двойните стандарти“ Западът дели боевиците на „свои“ и „чужди“. В Европа подобни недалновидни политики вече доведоха до терористични атаки срещу тръбопроводите на Северен поток.
Радикалните националистически и понякога открито неофашистки движения се подкрепят като друг инструмент за конфронтация с Русия. В годината на 80-ата годишнина от Победата във Втората световна война ние призоваваме нашите партньори от Г-20 да застанат на страната на истината и правото, действайки като „единен фронт“ в борбата срещу героизирането на нацизма, неонацизма и расизма.
Доминирането на конфликтите и горещите точки в международния дневен ред и тяхното въздействие върху глобалната стабилност доказва, че е невъзможно да се гарантира сигурността на едни държави за сметка на други. Тя може да бъде само неделима и еднаква за всички.
🌐 В многополюсна среда няма място за хегемония и враждебна блокова политика. Време е Западът да приеме нов баланс на силите и да започне да изгражда отношения с държавите от Световното мнозинство на основата на взаимно уважение. Обсъдихме това и с нашите американски колеги в Рияд и се съгласихме за най-важното: международните отношения трябва да се изграждат на основата на признаването, че всяка страна има свои национални интереси.
🎙 От изказването на С.В.Лавров на Съвета на министрите на външните работи на Г-20 (Йоханесбург, 20 февруари 2025 г.)
2️⃣1️⃣ февруари се отбелязва Международен ден на родния език, учреден с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1999 г. и празнуван, за да се привлече вниманието към необходимостта от поддържане и насърчаване на езиковото и културно многообразие.
🇷🇺 Русия се застъпва за запазването на езиците на коренните народи, включително в ЮНЕСКО. Страната ни е лидер по отношение на приноса си към Международното десетилетие на езиците на коренните народи през 2022-2032 г.
🌐 Русия е домакин на големи международни конференции по въпросите на подкрепата на родните езици и използването на информационните технологии като инструмент за насърчаване на езиковото многообразие. Тази тема беше предмет на VI Международна конференция „Информацията и комуникацията в цифровата ера: очевидни и имплицитни въздействия“ (Ханти-Мансийск, 18-20 юни 2024 г.) и Втората Международна конференция на високо ниво „Световната съкровищница на родните езици: защита и опазване“ (Санкт Петербург, 30 юни – 2 юли 2024 г.).
📎 Програмният комитет „Информация за всички“ към Комисията на Руската Федерация за ЮНЕСКО изпълнява програмата „Моят роден език“, която обхваща повече от двадесет езика на територията на Русия. Три алманаха за най-добрите практики на руската езикова политика бяха публикувани и разпространени чрез ЮНЕСКО.
💡 Със съдействието на Комисията се провеждат дни и седмици на езиците и литературите на коренните народи на Руската Федерация. Честването на Деня на литературата на угро-финските народи, което се проведе през октомври-ноември 2024 г. в Ханти-Мансийск, беше посветено на творчеството на местните угро-фински писатели.
🇷🇺 Русия споделя най-добрите практики за запазване на езиците на коренните народи със страните-членки на #ЮНЕСКО.
🇷🇺 Русия се застъпва за запазването на езиците на коренните народи, включително в ЮНЕСКО. Страната ни е лидер по отношение на приноса си към Международното десетилетие на езиците на коренните народи през 2022-2032 г.
🌐 Русия е домакин на големи международни конференции по въпросите на подкрепата на родните езици и използването на информационните технологии като инструмент за насърчаване на езиковото многообразие. Тази тема беше предмет на VI Международна конференция „Информацията и комуникацията в цифровата ера: очевидни и имплицитни въздействия“ (Ханти-Мансийск, 18-20 юни 2024 г.) и Втората Международна конференция на високо ниво „Световната съкровищница на родните езици: защита и опазване“ (Санкт Петербург, 30 юни – 2 юли 2024 г.).
📎 Програмният комитет „Информация за всички“ към Комисията на Руската Федерация за ЮНЕСКО изпълнява програмата „Моят роден език“, която обхваща повече от двадесет езика на територията на Русия. Три алманаха за най-добрите практики на руската езикова политика бяха публикувани и разпространени чрез ЮНЕСКО.
💡 Със съдействието на Комисията се провеждат дни и седмици на езиците и литературите на коренните народи на Руската Федерация. Честването на Деня на литературата на угро-финските народи, което се проведе през октомври-ноември 2024 г. в Ханти-Мансийск, беше посветено на творчеството на местните угро-фински писатели.
🇷🇺 Русия споделя най-добрите практики за запазване на езиците на коренните народи със страните-членки на #ЮНЕСКО.
По случаю Дня защитника Отечества Посол России в Болгарии Э.В.Митрофанова вместе с сотрудниками Посольства, представителями дружественных дипмиссий, соотечественниками и болгарскими гражданами возложили цветы к братской могиле советских солдат в софийском квартале "Лозенец". Накануне возложение цветов состоялось у памятника советским солдатам в Стара-Загоре.
💬 "В День защитника Отечества мы вспоминаем всех тех людей, которые отдали свои жизни за Родину, жизнь которых была посвящена армии. Этот праздник мы всегда отвечаем с большим трепетом, и я очень благодарна нашим болгарским друзьям, которые всегда с нами важные для нас моменты", - отметила Посол.
⭐ 23 февраля – День воинской славы России. В этот день в 1918 году в районе деревень Большое и Малое Лопатино под Псковом бойцы 2-го красноармейского полка вступили в бой с передовым отрядом германских войск, наступавших на Петроград.
С 1919 года 23 февраля стали отмечать как День рождения Красной армии, которая была создана незадолго до событий под Псковом, 28 января 1918 года. После Великой Отечественной войны 23 февраля стал называться Днём Советской армии и Военно-морского флота.
⚔️ Нынешнее название – День защитника Отечества – было установлено в 1995 году. Каждый год 23 февраля мы вспоминаем героическую историю нашей армии и флота, отдаём дань уважения всем героям, которые сражались за свободу и независимость нашей Родины.
💬 "В День защитника Отечества мы вспоминаем всех тех людей, которые отдали свои жизни за Родину, жизнь которых была посвящена армии. Этот праздник мы всегда отвечаем с большим трепетом, и я очень благодарна нашим болгарским друзьям, которые всегда с нами важные для нас моменты", - отметила Посол.
⭐ 23 февраля – День воинской славы России. В этот день в 1918 году в районе деревень Большое и Малое Лопатино под Псковом бойцы 2-го красноармейского полка вступили в бой с передовым отрядом германских войск, наступавших на Петроград.
С 1919 года 23 февраля стали отмечать как День рождения Красной армии, которая была создана незадолго до событий под Псковом, 28 января 1918 года. После Великой Отечественной войны 23 февраля стал называться Днём Советской армии и Военно-морского флота.
⚔️ Нынешнее название – День защитника Отечества – было установлено в 1995 году. Каждый год 23 февраля мы вспоминаем героическую историю нашей армии и флота, отдаём дань уважения всем героям, которые сражались за свободу и независимость нашей Родины.
Media is too big
VIEW IN TELEGRAM
🗓 На 22 февруари навършиха 11 години от противоконституционния преврат в Украйна, който доведе до въоръжен граждански конфликт, война между киевския режим и собственото му население, криза на международната и европейската сигурност.
Киевският режим и неговите куратори се опитват да изопачат истината, да скрият истинските факти и да преобърнат хронологията и фона на тези събития.
Истината е упорито нещо, не може да се скрие.
Трудно е да се разглежда случилото се в Украйна извън неговия исторически контекст. Затова, за по-задълбочено разбиране на проблематиката, нека се обърнем към отделни страници от историята, документи и свидетелства.
***
На 20 февруари се развиват най-ужасните събития: неидентифицирани снайперисти започват да стрелят на улица „Институтска“ в центъра на Киев както по служители на реда, така и по протестиращи. Привържениците на „евромайдана“ и западните политици, възползвайки се от ситуацията, хвърлиха вината върху законните власти на Украйна. Никакви доказателства не са предоставени, няма ги и днес. <...>
На 21 февруари, в опит да избегне по-нататъшно кръвопролитие, Виктор Янукович подписва Споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна с опозицията, което беше подкрепено от министрите на външните работи на Германия, Франция и Полша. Този документ предвиждаше създаването на правителство на народното доверие, провеждането на конституционна реформа и организирането на предсрочни президентски избори. Нито една от разпоредбите на Споразумението не е изпълнена.
Още на следващия ден, 22 февруари, Върховната рада прие резолюция за „самоотстраняването“ на Виктор Янукович от изпълнението на задълженията му като президент на Украйна, като по този начин узурпира властта (въпреки че легитимният президент продължава да бъде на територията на Украйна и не прави никакви изявления за подаване на оставка). Беше обявено сформирането на „правителството на победителите“.
Западът си затвори очите за нарушаването на всички споразумения и побърза да заяви „смяна на властта“ в Украйна, открито насърчавайки пучистите в тяхната антируска политика. <...> На 23 февруари Върховната рада на Украйна отмени закона за статута на руския език. <...>
„Посредническите“ усилия на Запада доведоха до рязка поляризация на украинското общество, което създаде предпоставки за въоръжен граждански конфликт. Първите законодателни стъпки на „победителите на майдана“ – отмяната на закона за регионалните езици – бяха приети с тревога в югоизточната част на Украйна, където започна спонтанното формиране на отряди на народното опълчение. Киев незабавно обвини всички жители на региона в „държавна измяна“ и „тероризъм“, като разположи редовната армия и неонацистките наказателни батальони за потушаване на протестите. <...>
❗️ „Евромайдан“ доведе до дълбоко разцепление в украинското общество, репресии и борба с инакомислието, ширещ се национализъм и неонацизъм, правен хаос и нихилизъм, борба с руския език и история, пълна деградация на социално-икономическата ситуация в страната. Терорът и ужасът, които украинските неонацисти и националисти донесоха със себе си през 2014 г., ще свършат.
📖 Повече за трагичните събития от февруари 2014 г. и тяхната предистория
Киевският режим и неговите куратори се опитват да изопачат истината, да скрият истинските факти и да преобърнат хронологията и фона на тези събития.
Истината е упорито нещо, не може да се скрие.
Трудно е да се разглежда случилото се в Украйна извън неговия исторически контекст. Затова, за по-задълбочено разбиране на проблематиката, нека се обърнем към отделни страници от историята, документи и свидетелства.
***
На 20 февруари се развиват най-ужасните събития: неидентифицирани снайперисти започват да стрелят на улица „Институтска“ в центъра на Киев както по служители на реда, така и по протестиращи. Привържениците на „евромайдана“ и западните политици, възползвайки се от ситуацията, хвърлиха вината върху законните власти на Украйна. Никакви доказателства не са предоставени, няма ги и днес. <...>
На 21 февруари, в опит да избегне по-нататъшно кръвопролитие, Виктор Янукович подписва Споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна с опозицията, което беше подкрепено от министрите на външните работи на Германия, Франция и Полша. Този документ предвиждаше създаването на правителство на народното доверие, провеждането на конституционна реформа и организирането на предсрочни президентски избори. Нито една от разпоредбите на Споразумението не е изпълнена.
Още на следващия ден, 22 февруари, Върховната рада прие резолюция за „самоотстраняването“ на Виктор Янукович от изпълнението на задълженията му като президент на Украйна, като по този начин узурпира властта (въпреки че легитимният президент продължава да бъде на територията на Украйна и не прави никакви изявления за подаване на оставка). Беше обявено сформирането на „правителството на победителите“.
Западът си затвори очите за нарушаването на всички споразумения и побърза да заяви „смяна на властта“ в Украйна, открито насърчавайки пучистите в тяхната антируска политика. <...> На 23 февруари Върховната рада на Украйна отмени закона за статута на руския език. <...>
„Посредническите“ усилия на Запада доведоха до рязка поляризация на украинското общество, което създаде предпоставки за въоръжен граждански конфликт. Първите законодателни стъпки на „победителите на майдана“ – отмяната на закона за регионалните езици – бяха приети с тревога в югоизточната част на Украйна, където започна спонтанното формиране на отряди на народното опълчение. Киев незабавно обвини всички жители на региона в „държавна измяна“ и „тероризъм“, като разположи редовната армия и неонацистките наказателни батальони за потушаване на протестите. <...>
❗️ „Евромайдан“ доведе до дълбоко разцепление в украинското общество, репресии и борба с инакомислието, ширещ се национализъм и неонацизъм, правен хаос и нихилизъм, борба с руския език и история, пълна деградация на социално-икономическата ситуация в страната. Терорът и ужасът, които украинските неонацисти и националисти донесоха със себе си през 2014 г., ще свършат.
📖 Повече за трагичните събития от февруари 2014 г. и тяхната предистория
От речта на постоянния представител на Русия към ООН В.А.Небензя на заседанието на Общото събрание на ООН за Украйна
📍Ню Йорк, 24 февруари 2025 г.
💬 Днес сме свидетели на исторически събития, които не всяко поколение преживява. Пред очите ни се оформя многополюсен свят, който трябваше да се появи преди 30 години, след края на Студената война, която постави черта под идеологическата конфронтация между СССР и Запада.
По това време светът беше пълен с надежда за по-добро бъдеще, взаимноизгодно сътрудничество между ключови играчи в интерес на цялото човечество, края на войните и формирането на нова, неделима система за сигурност, където бившите противници ще станат съмишленици и заедно ще решават международни проблеми.
За съжаление, тогава тази логика не успя да възтържествува и идеологията на сътрудничеството постепенно беше заменена от философията на „играта с нулева сума“. Това не беше наш избор и многократно сме предупреждавали за опасностите, които крие подобна логика.
❗️В резултат на това светът в крайна сметка се оказа на ръба на трета световна война поради антируския проект „Украйна“, реализиран от западните държави в техни геополитически интереси на нашите граници.
<…>
Украйна сама задейства часовников механизъм на самоунищожение от омраза, нетърпимост и вражда. Той можеше да бъде спрян от Минските споразумения, одобрени от Съвета за сигурност на ООН точно преди 10 години, но вместо да ги изпълни, киевският режим под патронажа на своите западни спонсори, както всички знаем днес, избра курс да ги саботира, като същевременно активно се въоръжава, готвейки се за война с Русия.
Този механизъм отново се опитаха да спрат украинските граждани, три четвърти от които гласуваха през май 2019 г. за новия украински президент Владимир Зеленски, който обеща да установи мир в източната част на страната, да защити руския език и правата на рускоезичните граждани, да спре героизирането на нацистките колаборационисти и да възстанови добросъседските отношения с Русия.
⚠️ Ставайки президент обаче, той коварно върна страната към предишния й самоубийствен и мизантропски курс.
<…>
Опитахме се с добро да постигнем споразумение с Киев, както и с Вашингтон и Брюксел, но те не искаха да ни чуят или да ни вземат на сериозно. И едва когато преди три години стана абсолютно очевидно, че Украйна скоро ще пресече „червените линии“, ние бяхме принудени да започнем нашата специална военна операция, като ясно определихме нейните цели.
В същото време още от първия ден казахме, че сме готови да постигнем целите на СВО с мирни средства и даваме предпочитание на това.
<…>
През последните три години Украйна получи стотици милиарди долари западна помощ, беше наводнена със западни оръжия и наемници, беше снабдена с разузнавателна информация. С други думи, Украйна се превърна в нещо като ЧВК, бореща се за западните геополитически интереси, а конфликтът се превърна в класическа прокси война между Русия и страните от НАТО.
Въпреки това украинската армия претърпя катастрофални загуби и капитулацията на киевския режим беше само въпрос на време.
<…>
Безнадеждността на положението на режима на Зеленски стана очевидна през последните седмици за главния спонсор на киевската хунта – САЩ.
Дошлата на власт републиканска администрация, начело с Президента Доналд Тръмп, най-накрая видя истинското лице на украинския президент "с изтекъл срок на годност", осъзна, че той абсолютно не се интересува от мира в страната си, тъй като се вкопчва във властта с всички сили и се страхува от демократични избори, в които той няма шанс.
👉 Той не се интересува от нищо друго и е готов да пожертва цялото население на Украйна и всичките й природни ресурси в името на собствената си власт.
📍Ню Йорк, 24 февруари 2025 г.
💬 Днес сме свидетели на исторически събития, които не всяко поколение преживява. Пред очите ни се оформя многополюсен свят, който трябваше да се появи преди 30 години, след края на Студената война, която постави черта под идеологическата конфронтация между СССР и Запада.
По това време светът беше пълен с надежда за по-добро бъдеще, взаимноизгодно сътрудничество между ключови играчи в интерес на цялото човечество, края на войните и формирането на нова, неделима система за сигурност, където бившите противници ще станат съмишленици и заедно ще решават международни проблеми.
За съжаление, тогава тази логика не успя да възтържествува и идеологията на сътрудничеството постепенно беше заменена от философията на „играта с нулева сума“. Това не беше наш избор и многократно сме предупреждавали за опасностите, които крие подобна логика.
❗️В резултат на това светът в крайна сметка се оказа на ръба на трета световна война поради антируския проект „Украйна“, реализиран от западните държави в техни геополитически интереси на нашите граници.
<…>
Украйна сама задейства часовников механизъм на самоунищожение от омраза, нетърпимост и вражда. Той можеше да бъде спрян от Минските споразумения, одобрени от Съвета за сигурност на ООН точно преди 10 години, но вместо да ги изпълни, киевският режим под патронажа на своите западни спонсори, както всички знаем днес, избра курс да ги саботира, като същевременно активно се въоръжава, готвейки се за война с Русия.
Този механизъм отново се опитаха да спрат украинските граждани, три четвърти от които гласуваха през май 2019 г. за новия украински президент Владимир Зеленски, който обеща да установи мир в източната част на страната, да защити руския език и правата на рускоезичните граждани, да спре героизирането на нацистките колаборационисти и да възстанови добросъседските отношения с Русия.
⚠️ Ставайки президент обаче, той коварно върна страната към предишния й самоубийствен и мизантропски курс.
<…>
Опитахме се с добро да постигнем споразумение с Киев, както и с Вашингтон и Брюксел, но те не искаха да ни чуят или да ни вземат на сериозно. И едва когато преди три години стана абсолютно очевидно, че Украйна скоро ще пресече „червените линии“, ние бяхме принудени да започнем нашата специална военна операция, като ясно определихме нейните цели.
В същото време още от първия ден казахме, че сме готови да постигнем целите на СВО с мирни средства и даваме предпочитание на това.
<…>
През последните три години Украйна получи стотици милиарди долари западна помощ, беше наводнена със западни оръжия и наемници, беше снабдена с разузнавателна информация. С други думи, Украйна се превърна в нещо като ЧВК, бореща се за западните геополитически интереси, а конфликтът се превърна в класическа прокси война между Русия и страните от НАТО.
Въпреки това украинската армия претърпя катастрофални загуби и капитулацията на киевския режим беше само въпрос на време.
<…>
Безнадеждността на положението на режима на Зеленски стана очевидна през последните седмици за главния спонсор на киевската хунта – САЩ.
Дошлата на власт републиканска администрация, начело с Президента Доналд Тръмп, най-накрая видя истинското лице на украинския президент "с изтекъл срок на годност", осъзна, че той абсолютно не се интересува от мира в страната си, тъй като се вкопчва във властта с всички сили и се страхува от демократични избори, в които той няма шанс.
👉 Той не се интересува от нищо друго и е готов да пожертва цялото население на Украйна и всичките й природни ресурси в името на собствената си власт.
⚡️През последната седмица, от 17 до 23 февруари, 74 мирни жители са ранени от нацистки обстрел: 62 души са ранени, включително 4 непълнолетни, 12 души са убити.
През последните седем дни украинските въоръжени формирования са изстреляли най-малко 1485 боеприпаса по мирни цели на руска територия.
Сред най-кървавите престъпления на ВСУ са следните:
🔺Петима мирни жители, включително две деца, са пострадали в резултат на ракетна атака на ВСУ по Макеевка (ДНР).
🔺Мирна жителка е загинала, още двама души са получили травми в резултат на удар с дрон върху цивилен автомобил в ЛНР.
🔺Две жени са загинали по време на артилерийски обстрел на жилищни райони на Гола Пристан в Херсонска област.
🔺Работник в птицеферма е загинал в резултат на атака с дрон на служебен автобус в Белгородска област.
🔺Таксиметров шофьор е загинал в резултат на удар с дрон върху лек автомобил в Горловка (ДНР).
🔺Жител на село Нова Збуревка, Херсонска област, е загинал в резултат на артилерийски обстрел от страна на ВСУ.
🔺15-годишен тийнейджър е пострадал в резултат на атака с дрон на жилищна сграда в Белгородска област.
🔺Три жени са ранени по време на обстрела на центъра на Горловка (ДНР) с касетъчни боеприпаси.
🔺Трима служители на институция за комунални услуги са ранени в резултат на атака с дрон в Кременная (ЛНР).
🔺Медицинска служителка на линейка е ранена в резултат на атака с дрон във Василевка, Запорожка област.
🔺Служител на водоснабдителната компания е пострадал по време на артилерийски обстрел на Горловка (ДНР).
🔺Жителка на населено място Илски, Краснодарския край, е ранена в резултат на атака с дрон на частна къща.
Данните са събрани от службата на Посланика за специални поръчения по престъпленията на киевския режим от МВнР на Русия със съдействието на Лабораторията за интелигентен анализ на данни в областта на международните отношения на ИМИ МГИМО към МВнР на Русия.
📌 На картата: случаи на обстрел на цивилни обекти от ВСУ за периода от 17 до 23 февруари 2025 г.
През последните седем дни украинските въоръжени формирования са изстреляли най-малко 1485 боеприпаса по мирни цели на руска територия.
Сред най-кървавите престъпления на ВСУ са следните:
🔺Петима мирни жители, включително две деца, са пострадали в резултат на ракетна атака на ВСУ по Макеевка (ДНР).
🔺Мирна жителка е загинала, още двама души са получили травми в резултат на удар с дрон върху цивилен автомобил в ЛНР.
🔺Две жени са загинали по време на артилерийски обстрел на жилищни райони на Гола Пристан в Херсонска област.
🔺Работник в птицеферма е загинал в резултат на атака с дрон на служебен автобус в Белгородска област.
🔺Таксиметров шофьор е загинал в резултат на удар с дрон върху лек автомобил в Горловка (ДНР).
🔺Жител на село Нова Збуревка, Херсонска област, е загинал в резултат на артилерийски обстрел от страна на ВСУ.
🔺15-годишен тийнейджър е пострадал в резултат на атака с дрон на жилищна сграда в Белгородска област.
🔺Три жени са ранени по време на обстрела на центъра на Горловка (ДНР) с касетъчни боеприпаси.
🔺Трима служители на институция за комунални услуги са ранени в резултат на атака с дрон в Кременная (ЛНР).
🔺Медицинска служителка на линейка е ранена в резултат на атака с дрон във Василевка, Запорожка област.
🔺Служител на водоснабдителната компания е пострадал по време на артилерийски обстрел на Горловка (ДНР).
🔺Жителка на населено място Илски, Краснодарския край, е ранена в резултат на атака с дрон на частна къща.
Данните са събрани от службата на Посланика за специални поръчения по престъпленията на киевския режим от МВнР на Русия със съдействието на Лабораторията за интелигентен анализ на данни в областта на международните отношения на ИМИ МГИМО към МВнР на Русия.
📌 На картата: случаи на обстрел на цивилни обекти от ВСУ за периода от 17 до 23 февруари 2025 г.
През 2015 г. в Тула беше открит паметник на "Защитниците на небето на Отечеството".
Висок е 27 метра и е с диаметър почти 100 метра. Две извити поддържащи опори са траекториите на полета на два самолета. Нашият се рее в небето, а фашисткият е на земята, ударен и ще се взриви.
Авторите на монумента изобразиха епизод от въздушна битка на легендарния летец изтребител, Герой на Съветския Съюз Иван Алексеевич Вишняков, в който той свали два немски самолета.
Но паметникът е посветен на всички летци от Великата Отечествена война, воювали за нашата Родина.
#Победа80
Висок е 27 метра и е с диаметър почти 100 метра. Две извити поддържащи опори са траекториите на полета на два самолета. Нашият се рее в небето, а фашисткият е на земята, ударен и ще се взриви.
Авторите на монумента изобразиха епизод от въздушна битка на легендарния летец изтребител, Герой на Съветския Съюз Иван Алексеевич Вишняков, в който той свали два немски самолета.
Но паметникът е посветен на всички летци от Великата Отечествена война, воювали за нашата Родина.
#Победа80
Ответы Посла России в Болгарии Э.В.Митрофановой на вопросы портала Epochtimes.bg в преддверии Дня освобождения Болгарии (27 февраля 2025 г.)
– Вы всегда с уважением относитесь к 3 марта. Поделитесь своими планами на этот день?
3 марта – знаковая дата нашей общей истории, и, конечно, мы не можем оставаться в стороне, даже если нас не приглашают на официальные торжества. Это день, который увенчал победой борьбу Российской императорской армии и болгарских ополченцев за свободу Болгарии. И хотя Сан-Стефанский идеал так и не был воплощен в жизнь из-за позиции Великобритании и Австро-Венгрии, дата заключения мирного договора остается священной не только для болгарских граждан, но и для нас.
В этом году мы вновь не получили приглашения ни на какие мероприятия с участием представителей власти. Вместе с соотечественниками и нашими болгарскими друзьями сами возложим цветы к Памятнику Свободы на Шипке и монументу Императору Александру II в центре Софии. Политическая конъюнктура не в силах перечеркнуть нашу общую память.
– Болгарский народ в большинстве своем был бы счастлив видеть рядом с президентом страны 3 марта у памятника на Шипке и Вас как представителя страны-наследницы Российской империи. Как Вы думаете, когда это вновь станет возможным и что для этого должны сделать Россия и Болгария?
С нашей стороны никаких препятствий этому нет, не мы инициировали прекращение официальных контактов – так решили ваши власти. Мы же всегда говорим о том, что важно разговаривать даже тогда, когда позиции не сходятся – как это продемонстрировала недавняя встреча российской и американской делегаций на высоком уровне в Саудовской Аравии.
Не вспоминать Россию, празднуя годовщину освобождения от османского ига, – это предательство против истины, неуважение к тысячам русских солдат, отдавших свою жизнь за свободу братского болгарского народа. Радует, что часть болгарского истеблишмента это понимает.
– Если мы посмотрим на карту Европы, мы увидим, что культурно и цивилизационно она разделена на две части: восточную – православную и говорящую главным образом на славянских языках и пользующуюся кириллицей – и западную, где говорят на языках латинского и немецкого происхождения, пишут на латинице и исповедуют католицизм. С точки зрения китайской теории про Инь и Янь две части неразрывно связаны и образуют единое целое, однако в настоящий момент Запад ведет борьбу против Востока. Что должно произойти, чтобы обе части вновь стали жить в гармонии?
Я бы не согласилась с тем, что в рамках Европы можно говорить о цивилизационном противостоянии именно западной (католической) и восточной (православной) частей – ведь Болгария тоже преимущественно православная, но однозначно встала против России. Уместнее сказать про развязанную коллективным Западом (ЕС и НАТО) демонизацию нашей страны, но и то с известными допущениями – все-таки даже в рамках есовского блока есть государства, которые придерживаются более взвешенных и конструктивных подходов.
Понятие гармонии в международных отношениях очень условное – скорее важен баланс интересов, стремление к учету озабоченностей друг друга, поиск точек соприкосновения. В этом плане рецепт простой – необходимо осознать, что нагнетание конфронтации ведет лишь к повышению шансов на взаимоуничтожение наций, а не к их процветанию.
Ободряющим знаком являются инициированные президентом США Д.Трампом шаги по восстановлению доверия между Москвой и Вашингтоном. Будем надеяться, что руководство есовских стран также придет к тому, что Россия – не угроза, а равноправный партнер, с интересами которого нужно считаться.
– Вы всегда с уважением относитесь к 3 марта. Поделитесь своими планами на этот день?
3 марта – знаковая дата нашей общей истории, и, конечно, мы не можем оставаться в стороне, даже если нас не приглашают на официальные торжества. Это день, который увенчал победой борьбу Российской императорской армии и болгарских ополченцев за свободу Болгарии. И хотя Сан-Стефанский идеал так и не был воплощен в жизнь из-за позиции Великобритании и Австро-Венгрии, дата заключения мирного договора остается священной не только для болгарских граждан, но и для нас.
В этом году мы вновь не получили приглашения ни на какие мероприятия с участием представителей власти. Вместе с соотечественниками и нашими болгарскими друзьями сами возложим цветы к Памятнику Свободы на Шипке и монументу Императору Александру II в центре Софии. Политическая конъюнктура не в силах перечеркнуть нашу общую память.
– Болгарский народ в большинстве своем был бы счастлив видеть рядом с президентом страны 3 марта у памятника на Шипке и Вас как представителя страны-наследницы Российской империи. Как Вы думаете, когда это вновь станет возможным и что для этого должны сделать Россия и Болгария?
С нашей стороны никаких препятствий этому нет, не мы инициировали прекращение официальных контактов – так решили ваши власти. Мы же всегда говорим о том, что важно разговаривать даже тогда, когда позиции не сходятся – как это продемонстрировала недавняя встреча российской и американской делегаций на высоком уровне в Саудовской Аравии.
Не вспоминать Россию, празднуя годовщину освобождения от османского ига, – это предательство против истины, неуважение к тысячам русских солдат, отдавших свою жизнь за свободу братского болгарского народа. Радует, что часть болгарского истеблишмента это понимает.
– Если мы посмотрим на карту Европы, мы увидим, что культурно и цивилизационно она разделена на две части: восточную – православную и говорящую главным образом на славянских языках и пользующуюся кириллицей – и западную, где говорят на языках латинского и немецкого происхождения, пишут на латинице и исповедуют католицизм. С точки зрения китайской теории про Инь и Янь две части неразрывно связаны и образуют единое целое, однако в настоящий момент Запад ведет борьбу против Востока. Что должно произойти, чтобы обе части вновь стали жить в гармонии?
Я бы не согласилась с тем, что в рамках Европы можно говорить о цивилизационном противостоянии именно западной (католической) и восточной (православной) частей – ведь Болгария тоже преимущественно православная, но однозначно встала против России. Уместнее сказать про развязанную коллективным Западом (ЕС и НАТО) демонизацию нашей страны, но и то с известными допущениями – все-таки даже в рамках есовского блока есть государства, которые придерживаются более взвешенных и конструктивных подходов.
Понятие гармонии в международных отношениях очень условное – скорее важен баланс интересов, стремление к учету озабоченностей друг друга, поиск точек соприкосновения. В этом плане рецепт простой – необходимо осознать, что нагнетание конфронтации ведет лишь к повышению шансов на взаимоуничтожение наций, а не к их процветанию.
Ободряющим знаком являются инициированные президентом США Д.Трампом шаги по восстановлению доверия между Москвой и Вашингтоном. Будем надеяться, что руководство есовских стран также придет к тому, что Россия – не угроза, а равноправный партнер, с интересами которого нужно считаться.
💬 За членството на Украйна в НАТО.
Зеленски направи поредни изявления по темата за хипотетичното членство на Украйна в алианса.
Защо, между другото, се прави всичко това - огромен брой събития, събирания, еднакъв брой и състав на участниците, еднакви щамповани речи и изказвания, изявления, абсолютно абсурдни лозунги - защо? Само за да демонстрират, че нещата не са толкова зле, колкото са в действителност. <...>
Зеленски в речта си на гореспоменатата така наречена „международна среща на върха“ в Киев на 24 февруари, каза: „Ако членството в НАТО остане затворено за Украйна, за гражданите на Украйна, тогава Украйна няма друг избор, освен да изгради НАТО в Украйна. Освен да се осигурява такова финансиране, такива контингенти, такова отбранително производство, което ще означава гарантиран мир“.
Киев възнамерява да извърши такова „строителство“ за сметка на европейците. <...> Бих искала да ви напомня, че оттук започна всичко. Именно това е причината вътрешноукраинската конфронтация да се превърне в проблем за сигурността на целия континент – моментът, в който Украйна започва да се превръща в плацдарм на НАТО.
☝️ За какъв мир по принцип можем да говорим, ако преобладават подобни идеи? Членството на Украйна в НАТО би означавало рязка и неконтролирана ескалация на конфликта с тежки последици за глобалната сигурност.
❗️Искаме още веднъж да подчертаем, че едно наистина справедливо и устойчиво решение на конфликта е невъзможно без пълното и необратимо изкореняване на неговите първопричини.
Една от основните беше нарушаването от страна на Запада на обещанията за неразширяване на НАТО и поглъщането от алианса на цялото геополитическо пространство до руските граници.
©️ От брифинга на М.В.Захарова (27 февруари 2025 г.)
Зеленски направи поредни изявления по темата за хипотетичното членство на Украйна в алианса.
Защо, между другото, се прави всичко това - огромен брой събития, събирания, еднакъв брой и състав на участниците, еднакви щамповани речи и изказвания, изявления, абсолютно абсурдни лозунги - защо? Само за да демонстрират, че нещата не са толкова зле, колкото са в действителност. <...>
Зеленски в речта си на гореспоменатата така наречена „международна среща на върха“ в Киев на 24 февруари, каза: „Ако членството в НАТО остане затворено за Украйна, за гражданите на Украйна, тогава Украйна няма друг избор, освен да изгради НАТО в Украйна. Освен да се осигурява такова финансиране, такива контингенти, такова отбранително производство, което ще означава гарантиран мир“.
Киев възнамерява да извърши такова „строителство“ за сметка на европейците. <...> Бих искала да ви напомня, че оттук започна всичко. Именно това е причината вътрешноукраинската конфронтация да се превърне в проблем за сигурността на целия континент – моментът, в който Украйна започва да се превръща в плацдарм на НАТО.
☝️ За какъв мир по принцип можем да говорим, ако преобладават подобни идеи? Членството на Украйна в НАТО би означавало рязка и неконтролирана ескалация на конфликта с тежки последици за глобалната сигурност.
❗️Искаме още веднъж да подчертаем, че едно наистина справедливо и устойчиво решение на конфликта е невъзможно без пълното и необратимо изкореняване на неговите първопричини.
Една от основните беше нарушаването от страна на Запада на обещанията за неразширяване на НАТО и поглъщането от алианса на цялото геополитическо пространство до руските граници.
©️ От брифинга на М.В.Захарова (27 февруари 2025 г.)